17.03.2014 г., 17:47

В твоя мир

925 0 14

Когато притварям очи,

в твоя мир съм тихо приета,

в него всяка секунда трепти,

от нежност и обич подета.

 

Тук се сгушвам когато боли

и лекувам душата си клета,

и светът се изгубва почти,

и остава безкрайно далече.

 

Тук споделям сълзи и мечти,

в мен покълнали голи и слепи,

и съм себе си в сноп от лъчи,

затрептели от истини бели.

 

Аз съм тук без фалш и лъжи,

доверчиво главата си свела,

и се моля, докрай остани

тъй истински верен до мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих със изненадата и вълнението, което усещаме при откриването на нещо ново!
  • Благодаря ви, че бяхте тук, Димитър, Елена! Елена, много ме зарадва, че стихът ми ти е близък като усещане!
  • Уауууу!!!!!!!!!!!!!!!
    Напълни ми душата с този стих!
    Толкова мое усещане... а ти си го предала така нежно, фино, òбично... копнежно...
    Иска ми се и аз да можех така... ама аз само звездите тормозя отвреме навреме... и рядко слизам на земята
    Поздравления с благодарност!!!
    ((( )))
  • Любовта като убежище, пристан, утеха...
  • Благодаря ви от сърце, Санвали, Алина, Ивон!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....