По нищо не личеше, че е тя,
че е същата, онази, от преди.
Тя другата защо ли не видя,
във сянката на мрака, че седи.
Бе потънала в молитви на колене
и не зърна блясък мигновен,
не чу тя тихото свистене,
само ножът - колко е студен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse