Думите ми някъде избягаха.

И искам, но не мога да ги призова.

В тъмното съм цялата очакване,

И копнеж нахлува в моята душа.

В тъмното единствено си позволявам

Да мечтая твойте длани как,

с моите се съединяват

и не могат да се разделят.

В нощ на хиляди звезди,

дори и безлунна да е тя.

Не сме отделно аз... и ти...

И свършва мойта самота.

Щурци запяват в нежен хор,

Сърцата бият до полуда.

Радостни от мисълта,

Че аз и ти... ще бъдем.

© П. В.