В тъмното
Думите ми някъде избягаха.
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам
Да мечтая твойте длани как,
с моите се съединяват
и не могат да се разделят.
В нощ на хиляди звезди,
дори и безлунна да е тя.
Не сме отделно аз... и ти...
И свършва мойта самота.
Щурци запяват в нежен хор,
Сърцата бият до полуда.
Радостни от мисълта,
Че аз и ти... ще бъдем.
© П. В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Велчова Всички права запазени
