25 ene 2011, 10:10

В тъмното

  Poesía » Otra
577 0 2

В тъмното грейва  проклятие -

раздира бездънната нощ.

Съдбата ми е разпятие,

хладно като острие на нож.

 

Спомени грачат и спускат се,

жадно ръфат моята плът.

Коне червени препускат все

далече. Без стреме и път.

 

Красиви надежди приспиват

дърветата във нежен мрак.

Сенките бавно изстиват,

пълзят по синия бряг.

 

Ръцете ми леко люлеят

сълзùте от син сатен

и бъдещи мигове пеят,

родени във теб и във мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...