25 ene 2011, 10:10

В тъмното

  Poesía » Otra
578 0 2

В тъмното грейва  проклятие -

раздира бездънната нощ.

Съдбата ми е разпятие,

хладно като острие на нож.

 

Спомени грачат и спускат се,

жадно ръфат моята плът.

Коне червени препускат все

далече. Без стреме и път.

 

Красиви надежди приспиват

дърветата във нежен мрак.

Сенките бавно изстиват,

пълзят по синия бряг.

 

Ръцете ми леко люлеят

сълзùте от син сатен

и бъдещи мигове пеят,

родени във теб и във мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....