25 ene 2011, 10:10

В тъмното

  Poesía » Otra
582 0 2

В тъмното грейва  проклятие -

раздира бездънната нощ.

Съдбата ми е разпятие,

хладно като острие на нож.

 

Спомени грачат и спускат се,

жадно ръфат моята плът.

Коне червени препускат все

далече. Без стреме и път.

 

Красиви надежди приспиват

дърветата във нежен мрак.

Сенките бавно изстиват,

пълзят по синия бряг.

 

Ръцете ми леко люлеят

сълзùте от син сатен

и бъдещи мигове пеят,

родени във теб и във мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...