Jan 25, 2011, 10:10 AM

В тъмното

  Poetry » Other
574 0 2

В тъмното грейва  проклятие -

раздира бездънната нощ.

Съдбата ми е разпятие,

хладно като острие на нож.

 

Спомени грачат и спускат се,

жадно ръфат моята плът.

Коне червени препускат все

далече. Без стреме и път.

 

Красиви надежди приспиват

дърветата във нежен мрак.

Сенките бавно изстиват,

пълзят по синия бряг.

 

Ръцете ми леко люлеят

сълзùте от син сатен

и бъдещи мигове пеят,

родени във теб и във мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...