Jan 25, 2011, 10:10 AM

В тъмното

  Poetry » Other
575 0 2

В тъмното грейва  проклятие -

раздира бездънната нощ.

Съдбата ми е разпятие,

хладно като острие на нож.

 

Спомени грачат и спускат се,

жадно ръфат моята плът.

Коне червени препускат все

далече. Без стреме и път.

 

Красиви надежди приспиват

дърветата във нежен мрак.

Сенките бавно изстиват,

пълзят по синия бряг.

 

Ръцете ми леко люлеят

сълзùте от син сатен

и бъдещи мигове пеят,

родени във теб и във мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...