В тъмното
В тъмното грейва проклятие -
раздира бездънната нощ.
Съдбата ми е разпятие,
хладно като острие на нож.
Спомени грачат и спускат се,
жадно ръфат моята плът.
Коне червени препускат все
далече. Без стреме и път.
Красиви надежди приспиват
дърветата във нежен мрак.
Сенките бавно изстиват,
пълзят по синия бряг.
Ръцете ми леко люлеят
сълзùте от син сатен
и бъдещи мигове пеят,
родени във теб и във мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
