23 feb 2007, 14:19

В търсене

  Poesía
618 0 1

Дните минават в търсене
на теб, моя любов.
Дните минават,
а теб те няма.
Дали не си до мен,
а аз не разбрала,
дали не изпускам,
нещо важно в този миг?
А може би страха от
истината е по-голям?
Вървя, блуждаейки в небесата,
търсеща нещото,
наречено Любов.
И вече колко време мина,
теб все още те няма,
а от мен нищо не остана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • напротив и любовта да я няма имаш мен а тои ще дойде рано или късно но ще доиде

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...