Дните минават в търсене
на теб, моя любов.
Дните минават,
а теб те няма.
Дали не си до мен,
а аз не разбрала,
дали не изпускам,
нещо важно в този миг?
А може би страха от
истината е по-голям?
Вървя, блуждаейки в небесата,
търсеща нещото,
наречено Любов.
И вече колко време мина,
теб все още те няма,
а от мен нищо не остана!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлия Илиева Todos los derechos reservados
а тои ще дойде рано или късно но ще доидеAlex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
