Дните минават в търсене
на теб, моя любов.
Дните минават,
а теб те няма.
Дали не си до мен,
а аз не разбрала,
дали не изпускам,
нещо важно в този миг?
А може би страха от
истината е по-голям?
Вървя, блуждаейки в небесата,
търсеща нещото,
наречено Любов.
И вече колко време мина,
теб все още те няма,
а от мен нищо не остана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Илиева Все права защищены
а тои ще дойде рано или късно но ще доидеargonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
