Дните минават в търсене
на теб, моя любов.
Дните минават,
а теб те няма.
Дали не си до мен,
а аз не разбрала,
дали не изпускам,
нещо важно в този миг?
А може би страха от
истината е по-голям?
Вървя, блуждаейки в небесата,
търсеща нещото,
наречено Любов.
И вече колко време мина,
теб все още те няма,
а от мен нищо не остана!
© Юлия Илиева All rights reserved.
а тои ще дойде рано или късно но ще доидеvoda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
