10 may 2006, 22:10

В ТЪРСЕНЕ НА...

  Poesía
763 0 1
Боли ме!Болката не стихва!
Уморена пак се връщам у дома.
Нощта е тъмносиня и разгръща
копринен плащ над своите деца.


Така е тихо!Вън луната свети,
огряла нежно сребърна тъма.
Любовно гали вятърът листата,
а аз стоя в стаята сама.


Къде си ти?Дали ще те открия?
Душата плаче с морския прибой.
Но ще продължавам да те търся,
докато намеря тебе-който в мраз и зной


ще покори останалата нежност в сърцето ми,
усмивката-изстрадано добра,
ръцете-плахо леки,погалващи
лицето с много чувство и мъничко тъга.


Уверена съм!Зная,че ще бъде
светът по-хубав в идните ни дни,
когато ще намерим свята обич-
една за двама.Нека не боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Уверена съм!Зная,че ще бъде
    светът по-хубав в идните ни дни,
    когато ще намерим свята обич-
    една за двама.Нека не боли!"
    Чудесно е Петя!
    И аз ти го пожелавам!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...