Боли ме!Болката не стихва!
Уморена пак се връщам у дома.
Нощта е тъмносиня и разгръща
копринен плащ над своите деца.


Така е тихо!Вън луната свети,
огряла нежно сребърна тъма.
Любовно гали вятърът листата,
а аз стоя в стаята сама.


Къде си ти?Дали ще те открия?
Душата плаче с морския прибой.
Но ще продължавам да те търся,
докато намеря тебе-който в мраз и зной


ще покори останалата нежност в сърцето ми,
усмивката-изстрадано добра,
ръцете-плахо леки,погалващи
лицето с много чувство и мъничко тъга.


Уверена съм!Зная,че ще бъде
светът по-хубав в идните ни дни,
когато ще намерим свята обич-
една за двама.Нека не боли!