Не ме ли виждаш? Аз съм тук, до теб.
Далечината е мъглява –
замрежва призрачно очите с креп
и с любопитство те влудява.
Не ме ли чуваш? Въздухът трепти –
край тебе пърхат пеперуди.
Не се подлъгвай – ехото кънти
измамно – със сиренна лудост!
В празното ще искаш да усетиш,
вкусът на повика бленуван,
който с блясъка е на конфети,
превръщайки се в сън сънуван.
Докосни ме! Тук съм и съм твоя,
и нежност съм, и топлина,
пеперудения полъх – мой е!
Блян не съм, а истинска жена!
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados