21.05.2018 г., 17:49

В търсене на любовта

1.5K 12 13

Не ме ли виждаш? Аз съм тук,  до теб. 

Далечината е мъглява – 

замрежва призрачно очите с креп 

и с любопитство те влудява. 

 

Не ме ли чуваш? Въздухът трепти – 

край тебе пърхат пеперуди. 

Не се подлъгвай – ехото кънти 

измамно – със сиренна лудост! 

 

В празното ще искаш да усетиш,

вкусът на повика бленуван,

който с блясъка е на конфети, 

превръщайки се в сън сънуван. 

 

Докосни ме! Тук съм и съм твоя, 

и нежност съм, и топлина, 

пеперудения полъх – мой е! 

Блян не съм, а истинска жена! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Стела!
  • Благодаря Людмил! За мен е чест!
  • Милко, Наде, благодаря ви!
    Рени, и аз те прегръщам и ти благодаря...но не намирам това което си ми изпратила!
    Гавраил, усмихваш!
    Благодаря, Доче! Радвам се, че намина!
    Желая на всички хубав ден!
  • Нежен полъх на влюбена жена. Прекрасно усещане!
  • Какъв ти пеперуден полъх,усетих "истинска жена".
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....