May 21, 2018, 5:49 PM

В търсене на любовта

  Poetry » Love
1.5K 12 13

Не ме ли виждаш? Аз съм тук,  до теб. 

Далечината е мъглява – 

замрежва призрачно очите с креп 

и с любопитство те влудява. 

 

Не ме ли чуваш? Въздухът трепти – 

край тебе пърхат пеперуди. 

Не се подлъгвай – ехото кънти 

измамно – със сиренна лудост! 

 

В празното ще искаш да усетиш,

вкусът на повика бленуван,

който с блясъка е на конфети, 

превръщайки се в сън сънуван. 

 

Докосни ме! Тук съм и съм твоя, 

и нежност съм, и топлина, 

пеперудения полъх – мой е! 

Блян не съм, а истинска жена! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Стела!
  • Благодаря Людмил! За мен е чест!
  • Милко, Наде, благодаря ви!
    Рени, и аз те прегръщам и ти благодаря...но не намирам това което си ми изпратила!
    Гавраил, усмихваш!
    Благодаря, Доче! Радвам се, че намина!
    Желая на всички хубав ден!
  • Нежен полъх на влюбена жена. Прекрасно усещане!
  • Какъв ти пеперуден полъх,усетих "истинска жена".
    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...