17 ago 2006, 19:22

В търсене на посоки

  Poesía
1.1K 0 15

Животът  е дървена лодка

в полюшващо синьо море,

и с нея си правим разходка

до безкрая ,незнайно къде.

 

Пътуваме, търсейки точка,

земя-пристан за своите нозе,

но често не виждаме знака

"навътре пак  всеки гребе".

 

А знакът е може би -птичка

в безоблачно чисто небе,

а може би -роза едничка

красива, ала  лошо боде.

 

Съдбата ни праща загадка

и избор, безброй светове.

Очаква решителна крачка,

а дали ще ни даде и криле?

 

А и как  се намира посока,

кръстопът, а сега накъде?

От страх сякаш някой изплака

и много тихо  за помощ  зове.

 

Но ето, че проблясва маяка

запален от грижовни ръце.

Там някъде, някой  ни чака.

Открит е път, душа и сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джейни, Ванда и Милена.
  • Поздравления !Много добро!
  • Как съм го пропуснала това Етчи!
    Много е хубаво!
    Поздравления!
  • Благодаря Валери,че ме посети
    и моя стих погледна зорко ти.
    Признавам,в материята съм боса,
    дано грешното писане не те ядоса.

    Моля извини ме,но не съм съгласна,
    че няма логика,аз мисля че съм ясна.
    Живеем,търсим,но със себе си заети
    често не оценяваме полезните съвети.

    Поздрав и усмивка
  • Благодаря ви ,май така малко по-добре стана.
    Радвам се че ви хареса Роси,Вероника,Гергана.
    Постарах се,вие ще решите дали така е по добре,
    но се питам,защо се появи в раздел нови стихове.

    Поздрав и усмивка

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...