Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
17.08.2006 г., 19:22 ч.

В търсене на посоки 

  Поезия
907 0 15

Животът  е дървена лодка

в полюшващо синьо море,

и с нея си правим разходка

до безкрая ,незнайно къде.

 

Пътуваме, търсейки точка,

земя-пристан за своите нозе,

но често не виждаме знака

"навътре пак  всеки гребе".

 

А знакът е може би -птичка

в безоблачно чисто небе,

а може би -роза едничка

красива, ала  лошо боде.

 

Съдбата ни праща загадка

и избор, безброй светове.

Очаква решителна крачка,

а дали ще ни даде и криле?

 

А и как  се намира посока,

кръстопът, а сега накъде?

От страх сякаш някой изплака

и много тихо  за помощ  зове.

 

Но ето, че проблясва маяка

запален от грижовни ръце.

Там някъде, някой  ни чака.

Открит е път, душа и сърце.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Джейни, Ванда и Милена.
  • Поздравления !Много добро!
  • Как съм го пропуснала това Етчи!
    Много е хубаво!
    Поздравления!
  • Благодаря Валери,че ме посети
    и моя стих погледна зорко ти.
    Признавам,в материята съм боса,
    дано грешното писане не те ядоса.

    Моля извини ме,но не съм съгласна,
    че няма логика,аз мисля че съм ясна.
    Живеем,търсим,но със себе си заети
    често не оценяваме полезните съвети.

    Поздрав и усмивка
  • Благодаря ви ,май така малко по-добре стана.
    Радвам се че ви хареса Роси,Вероника,Гергана.
    Постарах се,вие ще решите дали така е по добре,
    но се питам,защо се появи в раздел нови стихове.

    Поздрав и усмивка
  • Но ето, че проблясва маякът,
    запален от грижовни ръце.
    Там някъде някой ни чака.
    Открит е път, душа и сърце.

    Браво, мила, страхотно е! Много ми хареса! Поздрав!
  • Браво Етчи...Страхотен текст!
    Пздравления!
  • Малко го промених,дано и така ви хареса
  • Браво на теб!Най-после едно истинско стихче, сред компота от отнесени метафори(говоря за стиховете на някои други).6!
  • Хубаво !!!
  • Наистина прекрасен стих! Поздрав, Етчи!
  • Как съм го пропуснала???
    Но ето го фара светещ в мрака
    издигнат от силни грижливи ръце.
    Вижда се, някой там че ни чака.
    Намерен е пътя,запей ти сърце
    Надеждата...тя е това,която ни стимулира!
    Поздрави,Етчи!
  • Анета, поздрави!!! Много силен стих!!!
  • Да така е Вестин.
    Често се оказва че,да се отпуснеш по течението
    не винаги за нас това е правилно и е спасетието.

    Поздрав и приятен ден.
    Лек ден на всички и много слънчеви усмивки
  • "Пътуваме търсейки точка

    земя-пристан за своите нозе.

    Но често не виждаме знака

    и пак навътре всеки гребе."
    За съжаление твърде често гребем навътре, без дори да се замислим над факта, че посоката, избрана от множеството, не е задължително правилната.
    Поздрави, Етчи!
    Вестин
Предложения
: ??:??