17.08.2006 г., 19:22 ч.

В търсене на посоки 

  Поезия
4.9 / 10
968 0 15
Животът е дървена лодка
в полюшващо синьо море,
и с нея си правим разходка
до безкрая ,незнайно къде.
Пътуваме, търсейки точка,
земя-пристан за своите нозе,
но често не виждаме знака
"навътре пак всеки гребе".
А знакът е може би -птичка
в безоблачно чисто небе,
а може би -роза едничка
красива, ала лошо боде. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Предложения
  • Бих плакала за теб, любов, във черен креп се бих завила, но ти, жестоко божество, отне ми младост, з...
  • Броднице, в съня ми дето боса скиташ в некосената тревица, искаш ли до гроб да те износя – тежка оби...
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...

Още произведения »