В търсене на посоки
Животът е дървена лодка
в полюшващо синьо море,
и с нея си правим разходка
до безкрая ,незнайно къде.
Пътуваме, търсейки точка,
земя-пристан за своите нозе,
но често не виждаме знака
"навътре пак всеки гребе".
А знакът е може би -птичка
в безоблачно чисто небе,
а може би -роза едничка
красива, ала лошо боде.
Съдбата ни праща загадка
и избор, безброй светове.
Очаква решителна крачка,
а дали ще ни даде и криле?
А и как се намира посока,
кръстопът, а сега накъде?
От страх сякаш някой изплака
и много тихо за помощ зове.
Но ето, че проблясва маяка
запален от грижовни ръце.
Там някъде, някой ни чака.
Открит е път, душа и сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
Джейни, Ванда и Милена.
