30 oct 2018, 20:24

В търсене на Шамбала

  Poesía
1.1K 18 12

Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-
шерпи с името Захлас.

Небето е безсмислена карфица,
забола болна от несбъдване мечта.
Докосва я умиращата птица
с криле размахани над пропастта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все така интересен...
  • Интересна, странна метафоричност си използвал тук, Младене! И тук се усеща космополитната ти мисъл...Поздравявам те!
  • Който залага на честите хрумвания, почти не забелязва безизходиците между тях, но мислещият, затова е мислещ - защото проумява колко субективни и ограничени са Захласите!
    С малко думи постигаш такова многопластово внушение, че проумяването му е настръхване!
  • Винаги ще търсим Шамбала защото да се докоснем до това което е "отвъд" е кодировката на нашата същност.
  • ... всяка пропаст има криле - да полети над себе си... и от захлас - да възвести - омая...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...