30 oct 2018, 20:24

В търсене на Шамбала

Poesía

1.1K 18 12

Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.

Небето е безсмислена карфица,
забола болна от несбъдване мечта.
Докосва я умиращата птица
с криле размахани над пропастта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

contessa (Светла Асенова)

Все така интересен...

2018-11-14T09:12:42+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Интересна, странна метафоричност си използвал тук, Младене! И тук се усеща космополитната ти мисъл...Поздравявам те!

2018-11-05T02:09:51+02:00
RainaVakova

Който залага на честите хрумвания, почти не забелязва безизходиците между тях, но мислещият, затова е мислещ - защото проумява колко субективни и ограничени са Захласите!
С малко думи постигаш такова многопластово внушение, че проумяването му е настръхване!

2018-11-02T08:54:04+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги ще търсим Шамбала защото да се докоснем до това което е "отвъд" е кодировката на нашата същност.

2018-10-31T18:00:53+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... всяка пропаст има криле - да полети над себе си... и от захлас - да възвести - омая...

2018-10-31T16:01:56+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0