Oct 30, 2018, 8:24 PM
В търсене на Шамбала
Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.
Небето е безсмислена карфица,
забола болна от несбъдване мечта.
Докосва я умиращата птица
с криле размахани над пропастта.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Все така интересен...
-
Интересна, странна метафоричност си използвал тук, Младене! И тук се усеща космополитната ти мисъл...Поздравявам те!
-
Който залага на честите хрумвания, почти не забелязва безизходиците между тях, но мислещият, затова е мислещ - защото проумява колко субективни и ограничени са Захласите!
С малко думи постигаш такова многопластово внушение, че проумяването му е настръхване! -
Винаги ще търсим Шамбала защото да се докоснем до това което е "отвъд" е кодировката на нашата същност.
-
... всяка пропаст има криле - да полети над себе си... и от захлас - да възвести - омая...
-
В твоите стихове често попадам в свят на тайнственост, която завладява и променя целият ми кръгозор! Благодаря ти, Младене!
-
Красиво е...!
-
Шамбала - сякаш недосегаема, а толкова близко...!Без думи!
-
Мечтаната страна Шамбала, дали не я намираме само в стихове! Важно е изкачването! Прекрасен стих, поздравления!
-
Благодаря ти за хубавия стих, Младене!Прочетах легендата за Шамбала,
която ме докосна и разкри пред мен нов приказен свят...
Пожелавам ти хубава вечер и нови творчески успехи! -
Във синьо са морето и небето...
(Все граници на ходещи понятия)
Щом в птица се е преродил човекът
стопяват се преградите в душата му
и неговият дом е вечността...
Допадна ми... Докосна и вдъхнови. Благодаря. -
Върховете!Освен усилие и воля понякога даряват смърт...
Божественото живее в нас и биваме наказвани от илюзията да се докоснем до Божиите нозе...Сизиф да ни е за урок!
Бъди все така мъдър, Мисана!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
