30.10.2018 г., 20:24

В търсене на Шамбала

Поезия

1.1K 18 12

Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.

Небето е безсмислена карфица,
забола болна от несбъдване мечта.
Докосва я умиращата птица
с криле размахани над пропастта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

contessa (Светла Асенова)

Все така интересен...

2018-11-14T09:12:42+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Интересна, странна метафоричност си използвал тук, Младене! И тук се усеща космополитната ти мисъл...Поздравявам те!

2018-11-05T02:09:51+02:00
RainaVakova

Който залага на честите хрумвания, почти не забелязва безизходиците между тях, но мислещият, затова е мислещ - защото проумява колко субективни и ограничени са Захласите!
С малко думи постигаш такова многопластово внушение, че проумяването му е настръхване!

2018-11-02T08:54:04+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги ще търсим Шамбала защото да се докоснем до това което е "отвъд" е кодировката на нашата същност.

2018-10-31T18:00:53+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... всяка пропаст има криле - да полети над себе си... и от захлас - да възвести - омая...

2018-10-31T16:01:56+02:00