30.10.2018 г., 20:24 ч.

В търсене на Шамбала 

  Поезия
993 18 12

Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-
шерпи с името Захлас.

Небето е безсмислена карфица,
забола болна от несбъдване мечта.
Докосва я умиращата птица
с криле размахани над пропастта.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все така интересен...
  • Интересна, странна метафоричност си използвал тук, Младене! И тук се усеща космополитната ти мисъл...Поздравявам те!
  • Който залага на честите хрумвания, почти не забелязва безизходиците между тях, но мислещият, затова е мислещ - защото проумява колко субективни и ограничени са Захласите!
    С малко думи постигаш такова многопластово внушение, че проумяването му е настръхване!
  • Винаги ще търсим Шамбала защото да се докоснем до това което е "отвъд" е кодировката на нашата същност.
  • ... всяка пропаст има криле - да полети над себе си... и от захлас - да възвести - омая...
  • В твоите стихове често попадам в свят на тайнственост, която завладява и променя целият ми кръгозор! Благодаря ти, Младене!
  • Красиво е...!
  • Шамбала - сякаш недосегаема, а толкова близко...!Без думи!
  • Мечтаната страна Шамбала, дали не я намираме само в стихове! Важно е изкачването! Прекрасен стих, поздравления!
  • Благодаря ти за хубавия стих, Младене!Прочетах легендата за Шамбала,
    която ме докосна и разкри пред мен нов приказен свят...
    Пожелавам ти хубава вечер и нови творчески успехи!
  • Във синьо са морето и небето...
    (Все граници на ходещи понятия)
    Щом в птица се е преродил човекът
    стопяват се преградите в душата му
    и неговият дом е вечността...

    Допадна ми... Докосна и вдъхнови. Благодаря.
  • Върховете!Освен усилие и воля понякога даряват смърт...
    Божественото живее в нас и биваме наказвани от илюзията да се докоснем до Божиите нозе...Сизиф да ни е за урок!
    Бъди все така мъдър, Мисана!
Предложения
: ??:??