30.10.2018 г., 20:24 ч.
В търсене на Шамбала
Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.
Небето е безсмислена карфица,
забола болна от несбъдване мечта.
Докосва я умиращата птица
с криле размахани над пропастта.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Все така интересен...
-
Дали образът на морската шир, тук завързан на "фльонга" не е онази граница на привидно безбрежното, в която нашите сънища като "претоварени шерпи" се опитват да изкачат един заветен връх на мечтите. Но осем хилядници се изкачват трудно, защото човешката природа се огъва от напора на бурите на съдбата. Идеята за "умиращата птица", която сякаш докосва върха с последния плясък на крилете преди душата ни да полети в пропастта. Но надежда за нея винаги има да се извиси и остане завинаги там на върха!
Отново ни поднасящ своеобразна и неподражаема откъм образи поезия, Приятелю скъп, която със своята извисеност докосва и оставя траен отпечатък в съзнанието на читателя. -
Интересна, странна метафоричност си използвал тук, Младене! И тук се усеща космополитната ти мисъл...Поздравявам те!
-
Който залага на честите хрумвания, почти не забелязва безизходиците между тях, но мислещият, затова е мислещ - защото проумява колко субективни и ограничени са Захласите!
С малко думи постигаш такова многопластово внушение, че проумяването му е настръхване! -
Винаги ще търсим Шамбала защото да се докоснем до това което е "отвъд" е кодировката на нашата същност.
-
... всяка пропаст има криле - да полети над себе си... и от захлас - да възвести - омая...
-
В твоите стихове често попадам в свят на тайнственост, която завладява и променя целият ми кръгозор! Благодаря ти, Младене!
-
Красиво е...!
-
Шамбала - сякаш недосегаема, а толкова близко...!Без думи!
-
Мечтаната страна Шамбала, дали не я намираме само в стихове! Важно е изкачването! Прекрасен стих, поздравления!
-
Благодаря ти за хубавия стих, Младене!Прочетах легендата за Шамбала,
която ме докосна и разкри пред мен нов приказен свят...
Пожелавам ти хубава вечер и нови творчески успехи! -
Във синьо са морето и небето...
(Все граници на ходещи понятия)
Щом в птица се е преродил човекът
стопяват се преградите в душата му
и неговият дом е вечността...
Допадна ми... Докосна и вдъхнови. Благодаря. -
Върховете!Освен усилие и воля понякога даряват смърт...
Божественото живее в нас и биваме наказвани от илюзията да се докоснем до Божиите нозе...Сизиф да ни е за урок!
Бъди все така мъдър, Мисана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
