1 may 2023, 16:03

В утрото срещаш ли себе си

  Poesía
870 1 0

Ще ме будиш ли сутрин с докосване,

да премрежваш с гальовност очите ми?

 

Среднощния срещаш ли гостенин,

изникващ в съня ми отникъде,

изровождащ ума ми в копторите, 

в които те крия от себе си;

Странник, носещ кутия Пандорина,

догоре с греховни влечения;

а сънят ми повтаря, потретва се,

все един е и същ, неизменно -

капакът ме дръпва, разтрепвам се,

щом се слея, с което е в нея;

ставам алчна, порочна, зависима,

ненаситна, порùвиста, искаща,

устремена, разпалена, фанатична,

сякаш краста в кръвта ми протича,

да се вдишваме, вкусваме, срутваме,

да се сграбчим, проникнем, разтворим.

 

Тебе срещнеш ли, значи е сутрин.

Докосни ме.. Чак до обич разголена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...