May 1, 2023, 4:03 PM

В утрото срещаш ли себе си

  Poetry
868 1 0

Ще ме будиш ли сутрин с докосване,

да премрежваш с гальовност очите ми?

 

Среднощния срещаш ли гостенин,

изникващ в съня ми отникъде,

изровождащ ума ми в копторите, 

в които те крия от себе си;

Странник, носещ кутия Пандорина,

догоре с греховни влечения;

а сънят ми повтаря, потретва се,

все един е и същ, неизменно -

капакът ме дръпва, разтрепвам се,

щом се слея, с което е в нея;

ставам алчна, порочна, зависима,

ненаситна, порùвиста, искаща,

устремена, разпалена, фанатична,

сякаш краста в кръвта ми протича,

да се вдишваме, вкусваме, срутваме,

да се сграбчим, проникнем, разтворим.

 

Тебе срещнеш ли, значи е сутрин.

Докосни ме.. Чак до обич разголена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...