1.05.2023 г., 16:03

В утрото срещаш ли себе си

867 1 0

Ще ме будиш ли сутрин с докосване,

да премрежваш с гальовност очите ми?

 

Среднощния срещаш ли гостенин,

изникващ в съня ми отникъде,

изровождащ ума ми в копторите, 

в които те крия от себе си;

Странник, носещ кутия Пандорина,

догоре с греховни влечения;

а сънят ми повтаря, потретва се,

все един е и същ, неизменно -

капакът ме дръпва, разтрепвам се,

щом се слея, с което е в нея;

ставам алчна, порочна, зависима,

ненаситна, порùвиста, искаща,

устремена, разпалена, фанатична,

сякаш краста в кръвта ми протича,

да се вдишваме, вкусваме, срутваме,

да се сграбчим, проникнем, разтворим.

 

Тебе срещнеш ли, значи е сутрин.

Докосни ме.. Чак до обич разголена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...