without_a_definition (Мария Василева)
259 258
15 oct 2007, 11:39

В затъмнение 

  Poesía
569 0 8
 

Хартиено небе,

омачкано от облаци

се извалява в мен

с капки от мастило.

А нощем локвите,

разплискани от дневни стъпки,

утаяват всеки смисъл.

И небето вече е индиго,

надупчено с молив

и запълнено с пясък,

за да не прекопира светлината.

На зазоряване

гуменото жълто слънце

изтрива всеки спомен.

И лъчите са

стрелки към хората,

които се забиват смъртоносно

в грешните посоки.

И е затъмнено,

и все по-кървящо...

Ще се завия с  паяжина

и няма да се инкрустирам вече

в отлитащи мухи.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??