Хартиено небе,
омачкано от облаци
се извалява в мен
с капки от мастило.
А нощем локвите,
разплискани от дневни стъпки,
утаяват всеки смисъл.
И небето вече е индиго,
надупчено с молив
и запълнено с пясък,
за да не прекопира светлината.
На зазоряване ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up