without_a_definition (Мария Василева)
259 258
15 окт. 2007 г., 11:39

В затъмнение 

  Поэзия
571 0 8
 

Хартиено небе,

омачкано от облаци

се извалява в мен

с капки от мастило.

А нощем локвите,

разплискани от дневни стъпки,

утаяват всеки смисъл.

И небето вече е индиго,

надупчено с молив

и запълнено с пясък,

за да не прекопира светлината.

На зазоряване

гуменото жълто слънце

изтрива всеки спомен.

И лъчите са

стрелки към хората,

които се забиват смъртоносно

в грешните посоки.

И е затъмнено,

и все по-кървящо...

Ще се завия с  паяжина

и няма да се инкрустирам вече

в отлитащи мухи.

© Мария Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??