9 oct 2007, 9:57

В зениците се сгушиха... светулчици

  Poesía
1.2K 0 76

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)

 

Онази нощ намерих те. Желаната.


Пробуди ме със страст! Изпепеляваща.

Докоснах те... Почувствах те! Изгаряща.

Превзе ме с ласка, тъй опияняваща...


Обичащо дарявах те със нежности...

Изпиващо омая ме... в безбрежности.


Събуди в мен копнежите изстинали.

До невъзможност губим се... притихнали.


Безброй звезди ни гледаха усмихнати.


Предричаха ни парещи взаимности.


В стихиен танц извайвахме желания.

Със нотка от нестихващи дихания...


Искри от страст, светулчици блещукащи,


в зениците се сгушиха... разтапящи.


Обричахме... на вечната любов мечтите си


и в блян... съзиждахме стремежите...


Към изгрева вървим със теб... щастливи сме

и вплели сме ведно, до край, мечтите си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...