9 oct 2007, 9:57

В зениците се сгушиха... светулчици

  Poesía
1.2K 0 76

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)

 

Онази нощ намерих те. Желаната.


Пробуди ме със страст! Изпепеляваща.

Докоснах те... Почувствах те! Изгаряща.

Превзе ме с ласка, тъй опияняваща...


Обичащо дарявах те със нежности...

Изпиващо омая ме... в безбрежности.


Събуди в мен копнежите изстинали.

До невъзможност губим се... притихнали.


Безброй звезди ни гледаха усмихнати.


Предричаха ни парещи взаимности.


В стихиен танц извайвахме желания.

Със нотка от нестихващи дихания...


Искри от страст, светулчици блещукащи,


в зениците се сгушиха... разтапящи.


Обричахме... на вечната любов мечтите си


и в блян... съзиждахме стремежите...


Към изгрева вървим със теб... щастливи сме

и вплели сме ведно, до край, мечтите си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...