Oct 9, 2007, 9:57 AM

В зениците се сгушиха... светулчици

  Poetry
1.2K 0 76

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)

 

Онази нощ намерих те. Желаната.


Пробуди ме със страст! Изпепеляваща.

Докоснах те... Почувствах те! Изгаряща.

Превзе ме с ласка, тъй опияняваща...


Обичащо дарявах те със нежности...

Изпиващо омая ме... в безбрежности.


Събуди в мен копнежите изстинали.

До невъзможност губим се... притихнали.


Безброй звезди ни гледаха усмихнати.


Предричаха ни парещи взаимности.


В стихиен танц извайвахме желания.

Със нотка от нестихващи дихания...


Искри от страст, светулчици блещукащи,


в зениците се сгушиха... разтапящи.


Обричахме... на вечната любов мечтите си


и в блян... съзиждахме стремежите...


Към изгрева вървим със теб... щастливи сме

и вплели сме ведно, до край, мечтите си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...