Вадя, вадя от тази душа...
654
0
2
Вадя, вадя от тази душа...
И опитвам да се раздавам.
Да изграждам, а не да руша.
Да надвия и гордост, и слава...
Вадя, вадя... и сякаш бездънна
е душата, която, спасена
от тревожните нощи безсънни,
е към другите днес устремена...
Вадя, вадя и с шепи раздавам
всичко, всичко, което съм скривал...
От душата ми малко остава!
Ала знам, че ще бъде щастлива...
И когато докрай съм раздаден,
ще надникна в душата си клета,
за да взема и свойта награда -
посадено от някого цвете!
07.04.2011
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados
