finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
8 abr 2011, 13:43

Вадя, вадя от тази душа...

656 0 2

Вадя, вадя от тази душа...

И опитвам да се раздавам.

Да изграждам, а не да руша.

Да надвия и гордост, и слава...

 

Вадя, вадя... и сякаш бездънна

е душата, която, спасена

от тревожните нощи безсънни,

е към другите днес устремена...

 

Вадя, вадя и с шепи раздавам

всичко, всичко, което съм скривал...

От душата ми малко остава!

Ала знам, че ще бъде щастлива...

 

И когато докрай съм раздаден,

ще надникна в душата си клета,

за да взема и свойта награда -

посадено от някого цвете!

 

07.04.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0