8.04.2011 г., 13:43

Вадя, вадя от тази душа...

652 0 2

Вадя, вадя от тази душа...

И опитвам да се раздавам.

Да изграждам, а не да руша.

Да надвия и гордост, и слава...

 

Вадя, вадя... и сякаш бездънна

е душата, която, спасена

от тревожните нощи безсънни,

е към другите днес устремена...

 

Вадя, вадя и с шепи раздавам

всичко, всичко, което съм скривал...

От душата ми малко остава!

Ала знам, че ще бъде щастлива...

 

И когато докрай съм раздаден,

ще надникна в душата си клета,

за да взема и свойта награда -

посадено от някого цвете!

 

07.04.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...