Вадя, вадя от тази душа...

8.04.2011 г., 13:43 ч.

Поезия » Философска

481 0 2

Вадя, вадя от тази душа...

И опитвам да се раздавам.

Да изграждам, а не да руша.

Да надвия и гордост, и слава...

Вадя, вадя... и сякаш бездънна

е душата, която, спасена

от тревожните нощи безсънни,

е към другите днес устремена...

Вадя, вадя и с шепи раздавам

всичко, всичко, което съм скривал...

От душата ми малко остава!

Ала знам, че ще бъде щастлива...

И когато докрай съм раздаден,

ще надникна в душата си клета,

за да взема и свойта награда -

посадено от някого цвете!

07.04.2011

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

gudel4e (Дияна)

2011-07-22T13:05:14+03:00

Прекрасно е !
ZAPP (Запрян Колев)

2011-04-08T14:10:00+03:00

Хубаво ,пречистващо звучи!Поздрав!