Вадя, вадя от тази душа...
657
0
2
Вадя, вадя от тази душа...
И опитвам да се раздавам.
Да изграждам, а не да руша.
Да надвия и гордост, и слава...
Вадя, вадя... и сякаш бездънна
е душата, която, спасена
от тревожните нощи безсънни,
е към другите днес устремена...
Вадя, вадя и с шепи раздавам
всичко, всичко, което съм скривал...
От душата ми малко остава!
Ала знам, че ще бъде щастлива...
И когато докрай съм раздаден,
ще надникна в душата си клета,
за да взема и свойта награда -
посадено от някого цвете!
07.04.2011
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
