finaltouch (Георги Ванчев)
8 291

8 апр. 2011 г., 13:43

Вадя, вадя от тази душа...

Поэзия » Философская

655 0 2

Вадя, вадя от тази душа...

И опитвам да се раздавам.

Да изграждам, а не да руша.

Да надвия и гордост, и слава...

Вадя, вадя... и сякаш бездънна

е душата, която, спасена

от тревожните нощи безсънни,

е към другите днес устремена...

Вадя, вадя и с шепи раздавам

всичко, всичко, което съм скривал...

От душата ми малко остава!

Ала знам, че ще бъде щастлива...

И когато докрай съм раздаден,

ще надникна в душата си клета,

за да взема и свойта награда -

посадено от някого цвете!

07.04.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....