Вадя, вадя от тази душа...

8 апр. 2011 г., 13:43

Поэзия » Философская

506 0 2

Вадя, вадя от тази душа...

И опитвам да се раздавам.

Да изграждам, а не да руша.

Да надвия и гордост, и слава...

Вадя, вадя... и сякаш бездънна

е душата, която, спасена

от тревожните нощи безсънни,

е към другите днес устремена...

Вадя, вадя и с шепи раздавам

всичко, всичко, което съм скривал...

От душата ми малко остава!

Ала знам, че ще бъде щастлива...

И когато докрай съм раздаден,

ще надникна в душата си клета,

за да взема и свойта награда -

посадено от някого цвете!

07.04.2011