Валеше тихо
Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше.
Дъждът рисуваше реки,
а те ме водеха към тебе,
от всяка капка дъжд боли,
боли от спрялото ми време.
Очите ми така блестят
и две сълзи – за тебе бяха,
и само спомените спят
в сърцето ми – те там стояха.
И все по-близо си до мен,
дъждът не може да те спира,
какъв безкраен мрачен ден,
но любовта ми теб намира.
Мария Мустакерска
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
