Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше.
Дъждът рисуваше реки,
а те ме водеха към тебе,
от всяка капка дъжд боли,
боли от спрялото ми време.
Очите ми така блестят
и две сълзи – за тебе бяха,
и само спомените спят
в сърцето ми – те там стояха.
И все по-близо си до мен,
дъждът не може да те спира,
какъв безкраен мрачен ден,
но любовта ми теб намира.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
