Dec 10, 2021, 9:18 PM

Валеше тихо 

  Poetry » Love
1161 0 4

      

     Валеше тихо

 

Валеше тихо над града

и само вятърът шумеше,

животът ми е суета,

за щастието късно беше.

 

Дъждът рисуваше реки,

а те ме водеха към тебе,

от всяка капка дъжд боли,

боли от спрялото ми време.

 

Очите ми така блестят

и две сълзи – за тебе бяха,

и само спомените спят

в сърцето ми – те там стояха.

 

И все по-близо си до мен,

дъждът не може да те спира,

какъв безкраен мрачен ден,

но любовта ми теб намира.

                  Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??