Валеше тихо
Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше.
Дъждът рисуваше реки,
а те ме водеха към тебе,
от всяка капка дъжд боли,
боли от спрялото ми време.
Очите ми така блестят
и две сълзи – за тебе бяха,
и само спомените спят
в сърцето ми – те там стояха.
И все по-близо си до мен,
дъждът не може да те спира,
какъв безкраен мрачен ден,
но любовта ми теб намира.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
