9 oct 2015, 14:34  

Валхала (на Йо)

1.5K 2 21

 

Валиш - безкрайнотопъл дъжд,
проникваш
през фините отвори
на тялото и на душата...
Не мога  и не искам да те спра -
мелодия на космоса - от тъмните му вени,
нашествие най-нежно на света...
Жената-облак /както каза вчера/...
Жената-слънце...
Жена-луна...
Жена-звезди...
Сравнима само с музиката
/за която ти говорех/.
Обгръщаш ме с една
невероятна ласка.
Не мога да ти устоя.
Велико любене
на пустота и вятър...
Как искам да ти върна всичко това.
Да те наметна с тази пелерина-вечер.
И да останем винаги така -
щастливи в нашата Валхала -
убежище от погледа безизразен
на вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво!
  • Благодаря ти, Цеца! Извънредно много ме трогна с казаното.
    Хубава нова седмица и усмихнато настроение!
  • "Жената-облак /както каза вчера/...
    Жената-слънце...
    Жена-луна...
    Жена-звезди...
    Сравнима само с музиката
    /за която ти говорех/."

    Любов - твойто име е жена!!!
    Красиво, истинско, признателно! Нямам думи!
    Жената е цяла вселена, която явно ти я знаеш!!!

    На рожденният ден на дъщеря ми, която е във Флорида от 3год. и ми е тягостно и гадно за това, се радвам, че прочетох стиха ти, за да се заредя за следващите дни!!!

    Поздрави и само слънчеви дни с малко сиво за украска, иначе ще е прекалено идеално!!!
  • Благодаря за хубавите думи, Евелина!

    Мерси, Лили! Извънредно силно ме трогна с казаното!

    Благодаря, че оцени, Тони!

    И на трите ви желая седмица на късмета!
  • Невероятно силно - инстинктивният стремеж на душата към щастие...>!!!
    "Не мога и не искам да те спра -
    мелодия на космоса - от тъмните му вени,
    нашествие най-нежно на света..."

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...