9 окт. 2015 г., 14:34  

Валхала (на Йо)

1.5K 2 21

 

Валиш - безкрайнотопъл дъжд,
проникваш
през фините отвори
на тялото и на душата...
Не мога  и не искам да те спра -
мелодия на космоса - от тъмните му вени,
нашествие най-нежно на света...
Жената-облак /както каза вчера/...
Жената-слънце...
Жена-луна...
Жена-звезди...
Сравнима само с музиката
/за която ти говорех/.
Обгръщаш ме с една
невероятна ласка.
Не мога да ти устоя.
Велико любене
на пустота и вятър...
Как искам да ти върна всичко това.
Да те наметна с тази пелерина-вечер.
И да останем винаги така -
щастливи в нашата Валхала -
убежище от погледа безизразен
на вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво!
  • Благодаря ти, Цеца! Извънредно много ме трогна с казаното.
    Хубава нова седмица и усмихнато настроение!
  • "Жената-облак /както каза вчера/...
    Жената-слънце...
    Жена-луна...
    Жена-звезди...
    Сравнима само с музиката
    /за която ти говорех/."

    Любов - твойто име е жена!!!
    Красиво, истинско, признателно! Нямам думи!
    Жената е цяла вселена, която явно ти я знаеш!!!

    На рожденният ден на дъщеря ми, която е във Флорида от 3год. и ми е тягостно и гадно за това, се радвам, че прочетох стиха ти, за да се заредя за следващите дни!!!

    Поздрави и само слънчеви дни с малко сиво за украска, иначе ще е прекалено идеално!!!
  • Благодаря за хубавите думи, Евелина!

    Мерси, Лили! Извънредно силно ме трогна с казаното!

    Благодаря, че оцени, Тони!

    И на трите ви желая седмица на късмета!
  • Невероятно силно - инстинктивният стремеж на душата към щастие...>!!!
    "Не мога и не искам да те спра -
    мелодия на космоса - от тъмните му вени,
    нашествие най-нежно на света..."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...