9.10.2015 г., 14:34  

Валхала (на Йо)

1.5K 2 21

 

Валиш - безкрайнотопъл дъжд,
проникваш
през фините отвори
на тялото и на душата...
Не мога  и не искам да те спра -
мелодия на космоса - от тъмните му вени,
нашествие най-нежно на света...
Жената-облак /както каза вчера/...
Жената-слънце...
Жена-луна...
Жена-звезди...
Сравнима само с музиката
/за която ти говорех/.
Обгръщаш ме с една
невероятна ласка.
Не мога да ти устоя.
Велико любене
на пустота и вятър...
Как искам да ти върна всичко това.
Да те наметна с тази пелерина-вечер.
И да останем винаги така -
щастливи в нашата Валхала -
убежище от погледа безизразен
на вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво!
  • Благодаря ти, Цеца! Извънредно много ме трогна с казаното.
    Хубава нова седмица и усмихнато настроение!
  • "Жената-облак /както каза вчера/...
    Жената-слънце...
    Жена-луна...
    Жена-звезди...
    Сравнима само с музиката
    /за която ти говорех/."

    Любов - твойто име е жена!!!
    Красиво, истинско, признателно! Нямам думи!
    Жената е цяла вселена, която явно ти я знаеш!!!

    На рожденният ден на дъщеря ми, която е във Флорида от 3год. и ми е тягостно и гадно за това, се радвам, че прочетох стиха ти, за да се заредя за следващите дни!!!

    Поздрави и само слънчеви дни с малко сиво за украска, иначе ще е прекалено идеално!!!
  • Благодаря за хубавите думи, Евелина!

    Мерси, Лили! Извънредно силно ме трогна с казаното!

    Благодаря, че оцени, Тони!

    И на трите ви желая седмица на късмета!
  • Невероятно силно - инстинктивният стремеж на душата към щастие...>!!!
    "Не мога и не искам да те спра -
    мелодия на космоса - от тъмните му вени,
    нашествие най-нежно на света..."

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...