Валиш - безкрайнотопъл дъжд,
проникваш
през фините отвори
на тялото и на душата...
Не мога и не искам да те спра -
мелодия на космоса - от тъмните му вени,
нашествие най-нежно на света...
Жената-облак /както каза вчера/...
Жената-слънце...
Жена-луна...
Жена-звезди...
Сравнима само с музиката
/за която ти говорех/.
Обгръщаш ме с една
невероятна ласка.
Не мога да ти устоя.
Велико любене
на пустота и вятър...
Как искам да ти върна всичко това.
Да те наметна с тази пелерина-вечер.
И да останем винаги така -
щастливи в нашата Валхала -
убежище от погледа безизразен
на вечността.
© Младен Мисана Всички права запазени