Бях на спирката, когато започна да вали,

но беше слънчево и не чувах да гърми,

до ухото ми някой тихо почна да шепти,

хиляда изстрела, но един остави птиците сами.

Уж птиците могат да летят само със сухи пера,

какво бе това слънце, което черно светеше в нощта?

Ами този дъжд? Той не мокреше ли тези създания?

Те птици ли бяха, или това бяха тихите послания?

Навън бе светло, ярки слънчеви лъчи блестяха,

а тези послания сякаш в ушите ми ехтяха.

Сякаш бяха сто заклинания, изречени на глас,

но зло ли крещяха, или бяха координати от атлас?

Погледнах над другите, над които само слънце блести.

А над мен черен облак... 

черен облак, от който вали!