Nov 20, 2013, 9:27 PM

Вали

493 0 1

Бях на спирката, когато започна да вали,

но беше слънчево и не чувах да гърми,

до ухото ми някой тихо почна да шепти,

хиляда изстрела, но един остави птиците сами.

Уж птиците могат да летят само със сухи пера,

какво бе това слънце, което черно светеше в нощта?

Ами този дъжд? Той не мокреше ли тези създания?

Те птици ли бяха, или това бяха тихите послания?

Навън бе светло, ярки слънчеви лъчи блестяха,

а тези послания сякаш в ушите ми ехтяха.

Сякаш бяха сто заклинания, изречени на глас,

но зло ли крещяха, или бяха координати от атлас?

Погледнах над другите, над които само слънце блести.

А над мен черен облак... 

черен облак, от който вали!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиан Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...