20 нояб. 2013 г., 21:27

Вали

495 0 1

Бях на спирката, когато започна да вали,

но беше слънчево и не чувах да гърми,

до ухото ми някой тихо почна да шепти,

хиляда изстрела, но един остави птиците сами.

Уж птиците могат да летят само със сухи пера,

какво бе това слънце, което черно светеше в нощта?

Ами този дъжд? Той не мокреше ли тези създания?

Те птици ли бяха, или това бяха тихите послания?

Навън бе светло, ярки слънчеви лъчи блестяха,

а тези послания сякаш в ушите ми ехтяха.

Сякаш бяха сто заклинания, изречени на глас,

но зло ли крещяха, или бяха координати от атлас?

Погледнах над другите, над които само слънце блести.

А над мен черен облак... 

черен облак, от който вали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиан Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...