20 ene 2007, 0:11

Вали

  Poesía
1.3K 0 2
Вали, вали,
навън вали,
вали дъждът.
И в мен вали –
до мен, пред мен,
в очите ми,
навсякъде -
дори и във
сърцето ми.
Тук всякога
вали. Вали
в душата ми,
загиваща
от скърби и
вини. Вали
в града и пред
фенерите.
Стъклата на
прозорците
облива дъжд...
А винаги
щом вън вали
припомням си
за срещата
ни... Помниш ли?
И въпреки
че между нас
и в нас вали...
Ти някога
обичаше
и тоя дъжд,
и мен, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Листопад Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...