Вали
Вали, вали,
навън вали,
вали дъждът.
И в мен вали –
до мен, пред мен,
в очите ми,
навсякъде -
дори и във
сърцето ми.
Тук всякога
вали. Вали
в душата ми,
загиваща
от скърби и
вини. Вали
в града и пред
фенерите.
Стъклата на
прозорците
облива дъжд...
А винаги
щом вън вали
припомням си
за срещата
ни... Помниш ли?
И въпреки
че между нас
и в нас вали...
Ти някога
обичаше
и тоя дъжд,
и мен, нали?
навън вали,
вали дъждът.
И в мен вали –
до мен, пред мен,
в очите ми,
навсякъде -
дори и във
сърцето ми.
Тук всякога
вали. Вали
в душата ми,
загиваща
от скърби и
вини. Вали
в града и пред
фенерите.
Стъклата на
прозорците
облива дъжд...
А винаги
щом вън вали
припомням си
за срещата
ни... Помниш ли?
И въпреки
че между нас
и в нас вали...
Ти някога
обичаше
и тоя дъжд,
и мен, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Листопад Всички права запазени
