17 ago 2024, 20:16

Вали

  Poesía
577 1 0

 

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

в лицето земно, парещо от суша.

Вода отпило, грейва изведнъж

възвърнало диханието, диша.

 

Вали неспирно в зноя на града

за жадния и за отричащия жаден.

Вали по прегорялата трева,

изсъхнала от огън безпощаден.

 

Проливен дъжд изсипва едри капки,

изсъхнали места да навали.

Треви израстват във минути кратки,

Животът мъртвото ще победи.

 

И вечността заложена в душата,

отеква във взаимност със Христос.

Той, Светлина от Светлината,

разстелен към небето мост.

 

Вода за жадния и изнурения,

Живот измъкнал ме от огнен плам.

Спасителят от моите престъпления,

взе моя грях с изгарящия срам.

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

земята пареща, напукала се срича.

Лицето ѝ обляно грейва изведнъж,

живот във всяка фибричка потича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...