Вали на едри капки освежаващ дъжд,

в лицето земно, парещо от суша.

Вода отпило, грейва изведнъж

възвърнало диханието, диша.

Вали неспирно в зноя на града

за жадния и за отричащия жаден.

Вали по прегорялата трева,

изсъхнала от огън безпощаден.

Проливен дъжд изсипва едри капки,

изсъхнали места да навали.

Треви израстват във минути кратки,

Животът мъртвото ще победи.

И вечността заложена в душата,

отеква във взаимност със Христос.

Той, Светлина от Светлината,

разстелен към небето мост.

Вода за жадния и изнурения,

Живот измъкнал ме от огнен плам.

Спасителят от моите престъпления,

взе моя грях с изгарящия срам.

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

земята пареща, напукала се срича.

Лицето ѝ обляно грейва изведнъж,

живот във всяка фибричка потича.