17 ago 2024, 20:16

Вали

  Poesía
566 1 0

 

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

в лицето земно, парещо от суша.

Вода отпило, грейва изведнъж

възвърнало диханието, диша.

 

Вали неспирно в зноя на града

за жадния и за отричащия жаден.

Вали по прегорялата трева,

изсъхнала от огън безпощаден.

 

Проливен дъжд изсипва едри капки,

изсъхнали места да навали.

Треви израстват във минути кратки,

Животът мъртвото ще победи.

 

И вечността заложена в душата,

отеква във взаимност със Христос.

Той, Светлина от Светлината,

разстелен към небето мост.

 

Вода за жадния и изнурения,

Живот измъкнал ме от огнен плам.

Спасителят от моите престъпления,

взе моя грях с изгарящия срам.

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

земята пареща, напукала се срича.

Лицето ѝ обляно грейва изведнъж,

живот във всяка фибричка потича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...