17.08.2024 г., 20:16

Вали

564 1 0

 

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

в лицето земно, парещо от суша.

Вода отпило, грейва изведнъж

възвърнало диханието, диша.

 

Вали неспирно в зноя на града

за жадния и за отричащия жаден.

Вали по прегорялата трева,

изсъхнала от огън безпощаден.

 

Проливен дъжд изсипва едри капки,

изсъхнали места да навали.

Треви израстват във минути кратки,

Животът мъртвото ще победи.

 

И вечността заложена в душата,

отеква във взаимност със Христос.

Той, Светлина от Светлината,

разстелен към небето мост.

 

Вода за жадния и изнурения,

Живот измъкнал ме от огнен плам.

Спасителят от моите престъпления,

взе моя грях с изгарящия срам.

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

земята пареща, напукала се срича.

Лицето ѝ обляно грейва изведнъж,

живот във всяка фибричка потича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...