17.08.2024 г., 20:16

Вали

575 1 0

 

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

в лицето земно, парещо от суша.

Вода отпило, грейва изведнъж

възвърнало диханието, диша.

 

Вали неспирно в зноя на града

за жадния и за отричащия жаден.

Вали по прегорялата трева,

изсъхнала от огън безпощаден.

 

Проливен дъжд изсипва едри капки,

изсъхнали места да навали.

Треви израстват във минути кратки,

Животът мъртвото ще победи.

 

И вечността заложена в душата,

отеква във взаимност със Христос.

Той, Светлина от Светлината,

разстелен към небето мост.

 

Вода за жадния и изнурения,

Живот измъкнал ме от огнен плам.

Спасителят от моите престъпления,

взе моя грях с изгарящия срам.

 

Вали на едри капки освежаващ дъжд,

земята пареща, напукала се срича.

Лицето ѝ обляно грейва изведнъж,

живот във всяка фибричка потича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...