Жарава бе студеното море,
вълните му – от камъка родени.
Оловно-сиво, тягостно небе
се сипна като ястреб върху мене.
Скали крещяха дяволски слова,
а пясъкът изпи докрай водата.
Хихикащ вятър, в бесен кръговрат,
прегръщаше земята безпощадно.
Из въздуха летеше яростта,
превземаше пространството в душите.
Утихна. После всичко опустя,
остана само валсът на сълзѝте.