Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше...
Сега е скрита във ноща.
Тихо е...
Дървата в печката искрят.
Във пламък нежен, галещ.
До прозореца стоя във тишина -
така залисан в самота!?
Сълзи в очите ми валят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.