3 jul 2007, 8:38

Валят сълзите ми

  Poesía
1K 0 0
Дърветата клатушкат се във ритъм
със моето объркано сърце,
зелени са, но тъжни и смутени,
като моите празни, самотни ръце...

Небето синьо напомня ми
и носталгията в мен закипява,
спомням си веселите мигове
и душата ми за миг се смирява.

Слънцето весело ми се усмихва
и нашепва ми: "Ще се върне той!"...
Гръм и блясък от светкавица
казва ми... да очаквам порой...

И ето, заваляха сълзите ми,
болката намокри пак мен,
и спомних си отново очите ти,
за които плача всеки ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...