Валят сълзите ми
Дърветата клатушкат се във ритъм
със моето объркано сърце,
зелени са, но тъжни и смутени,
като моите празни, самотни ръце...
Небето синьо напомня ми
и носталгията в мен закипява,
спомням си веселите мигове
и душата ми за миг се смирява.
Слънцето весело ми се усмихва
и нашепва ми: "Ще се върне той!"...
Гръм и блясък от светкавица
казва ми... да очаквам порой...
И ето, заваляха сълзите ми,
болката намокри пак мен,
и спомних си отново очите ти,
за които плача всеки ден!
със моето объркано сърце,
зелени са, но тъжни и смутени,
като моите празни, самотни ръце...
Небето синьо напомня ми
и носталгията в мен закипява,
спомням си веселите мигове
и душата ми за миг се смирява.
Слънцето весело ми се усмихва
и нашепва ми: "Ще се върне той!"...
Гръм и блясък от светкавица
казва ми... да очаквам порой...
И ето, заваляха сълзите ми,
болката намокри пак мен,
и спомних си отново очите ти,
за които плача всеки ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мелиса Всички права запазени
