Дърветата клатушкат се във ритъм
със моето объркано сърце,
зелени са, но тъжни и смутени,
като моите празни, самотни ръце...
Небето синьо напомня ми
и носталгията в мен закипява,
спомням си веселите мигове
и душата ми за миг се смирява.
Слънцето весело ми се усмихва
и нашепва ми: "Ще се върне той!"...
Гръм и блясък от светкавица
казва ми... да очаквам порой... ...